another dimension

Валентина и Валентин

2012-02-09T00:56:00.000-08:00

Обичам те! Обичам те! Обичам те!

В умерени количества, всеки ден по малко.

Всъщност в Понеделник те обичам по много, най-много. Тогава виждам мечтите си двойно - веднъж за теб и веднъж за мен.

Във Вторник пак те обичам. Само че по-малко. Подари ми пуловер. Копринено мек пуловер. Оф, колко пъти трябва да повтарям, че не харесвам червено?!

В Сряда се караме. Искам палачинки за закуска. Закъсняваш за вечеря. Лягаме си сърдити. Гушкаш ме.. И пак те обичам.

Четвъртък е. Има друга. Следих те 3 дни подред. Нищо. Прегледах тайно всеки твой SMS. Нищо. Има друга, сигурна съм! Четох статия в Cosmopolitan. Всичките 9 признака отговарят. Не отричай! Обещавам си да те обичам по-малко днес. И утре. И занапред.

Последния работен ден - Петък. Шефа ми се кара, не съм направила отчетите, а чета женски списания на работа. На косъм бях да ме уволнят. И всичко това, заради теб! Ах, колко е трудно да те обичам!

В Събота винаги спя до обед. Този път те сънувах. Бяхме двамата, сами, на брега на морето. Слушахме шума на вълните. Щом се събудих пак те обичах. Повече дори. Както в началото на нашата любов. Както в Понеделник!

За Неделя не ми се говори въобще. Ден за равносметка. Тогава те обичам най-малко. Заради всичко, което направи през седмицата. Но аз съм добра, прощавам ти. Ще продължа да те обичам по малко, вски ден.

И ето пак е Понеделник. Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Толкова много те обичам, че забравих да те попитам, a ти обичаш ли ме?

Хигиена на убиеца

2012-01-28T06:39:00.000-08:00

"Бих искал да Ви обясня, че удушавайки Леополдин, аз ѝ спестих единствената истинска смърт - забравата. Вие мислите, че съм убиец, а всъщност аз съм един от малкото хора, които никога не са убивали. Огледайте се наоколо, вижте самата себе си: светът гъмжи от убийци, тоест от хора, забравили тези, които уж са обичали."

Амели Нотомб

А ние, драги ми Смехурко, колко ли невинни души сме убили..?!

Да не обичаш на инат

2012-01-23T12:22:00.000-08:00

Красиво е всичко, което правиш за мен. Чисто и истинско.
Милиони подаръци, безброй целувки, нежни докосвания, влажни погледи, мили думи.

Обграждаш ме с любов, с емоции, с топлота.

Вдъхваш ми сигурност и спокойствие.

Единствен си. Незаменим. Идеален почти.

Нямам думи да опиша това чувство..

Казваш ми, че твоя свят се върти около мен.

Аз съм центъра на твоята вселена.

Аз съм твоето слънце, твоята луна, твоята Земя.

Аз съм причината за усмивката с която заспиваш.

Аз съм тази, която те изпълва с недежда.
Целият Ти зависиш от моето Аз.

Нямам думи да опиша това чувство..

Малка част от многото твои слова:

"Извинявай!"
"Обичам те!"
"Остани завинаги с мен, тук и сега!"

"Ще направя всичко за теб!"

Клишета. Искрени обещания. Велики дела.

Нямам думи да опиша това чувство..

Чувството, да не обичаш този, който би дал живота си за теб.

Monsters, demons.. we give them wings and we teach them to fly!

2012-01-10T02:13:00.000-08:00

„Единственият път към сърцето на една жена минава през мъченията“ - маркиз дьо Сад.

Искам. Искам да видя красотата в мрака. Да осъзная нищожността на светлината. Да усетя удоволствието от болката. Да помириша смъртта. Да вдишам ужаса. Да причиня страдание. Да ми причинят страдание. Да плача. Да стена. Да крещя. Да претръпна за един миг, вечен миг. Да се изгубя в тъмнината. Да потъна в дълбокото. Да си позволя да мразя, ненавиждам, наранявам. Да пречупя материята и реалността. Да се разпадам физически. Да се извисявам духовно. Наречете го садизъм. Или мазохизъм. Самата аз не съм сигурна какво е. Знам само, че го искам. Събуди се. Чудовището се крие там, в тъмнината. И дебне, чака да му позволя да нападне. Да разкъса и помете всичко по пътя си. Уморих се да отразявам светлината на другите. Защо да се мъча, след като имам своя мрак? А той е някак си красив.. И невъзможен..

Прозорец

2011-12-22T14:42:00.000-08:00

Тя се взираше през заскрежения прозорец. Погледът ѝ беше празен, по-студен и от времето навън. Някой беше откраднал усмивката ѝ, беше заличил красотата в очите ѝ. Тя протегна топлата си ръка и набързо надраска едно усмихнато личице върху запотеното стъкло. Погледна през неговите очи. Видя снежинките, видя хората, улиците, тишината на нощта. Не потрепна дори.

Лицето ѝ остана все така ледено и през следващите 20 минути, докато пътувахме. Душата ѝ стенеше, опитваше се по всякакъв начин да се откъсне от този затвор, наречен тяло. Като птиче в златен кафез, опитомена, блуждаеща в омагьосан кръг. Някъде навън, зад този прозорец, някой вече я беше убил. Автобуса спря. Беше нейната спирка. Тя размаза с пръсти своето снежно творение и се забърза към вратата. Никога повече не я видях.

Christmas mood: ON

2011-12-19T00:38:00.000-08:00

First Step: Kneading

Second Step: In Process

Third Step: A Fight Of Fancy

Fourth Step: The Result

Last Step: Eating

Статично

2011-12-13T12:41:00.000-08:00

Статично.

Всичко някак спря в един момент.

Имам нужда от раздвижване.

Създадох си динамика.

Изкуствена динамика.

И времето пак се събуди.

Реалността ме погълна.

Привидна активност.

Не спирам.

А защо стоя на едно и също място?

Статична динамика.

Изгубих се.

В себе си, в другите, във времето.

Искам си движението!

Потока от чувства.

бел. ав.: мн. движения, ср. - Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие.

What's wrong with me?

2011-12-13T01:51:00.000-08:00

За моментите, в които нямам думи, намирам песен. А този определено е един от тях..

Някога през Декември

2011-12-08T12:52:00.000-08:00

...Снежинките падат безтегломно по земята и се трупат една върху друга. Сивото бива закрито от това, така чисто, снежно одеало. Не съм сигурна дали газя в кишата или се нося в облаците. Студено е, но мога да се закълна, че никога не съм се чувствала по-гореща от сега. "Елена, виж! Толкова е прекрасно всичко!" И докато ние си се радваме детински на снежинките, една сърдита лелка префучава покрай нас: "Вървете, моля Ви се!". И изчезва.
С времето хората забравят да се радват на тези така невинни малки неща. Страх ме. Страх ме е, че няма да порасна. Че ще си остана завинаги онова момиче с плитките и детските картинки по тениските. Че ще си вярвам в чудесата и магиите..
Вали. Все повече и повече. А ние продължаваме да търсим "онова малко магазинче за кулинари". Ще си правим коледни сладки с канела. Трябват ни фигурки. Спешно! Страх ме е. Страх ме е, че ще порасна. Че ще стана като тази мрънкаща и мрачна жена. Че ще спра да виждам красотата в зимата. Че снежинките няма да ме топлят вече.
Вече започвам да чувствам как влагата се пропива и стига чак до костите ми. Замръзвам. А защо все още съм гореща?
София става някак си приказна по празниците. Харесва ми. Вятърът духа толкова силно в лицето ми, че едва гледам. Приличам на Йети, цялата покрита със сняг. Затварям очи. И тогава.. тогава чувам музиката. (http://www.youtube.com/watch?v=t1fHNYr1z_8). Пред мен изкачат шест балеринки. Да, точно шест. Носят се в снега. Толкова са красиви. Знам, пак витая в някой от моите измислени светове. Пак се вдетинявам. Страх ме е.

Е, понякога това, което ни се струва нереално, всъщност е най-истинско.
Надявам се..

Просто цитат.

2011-12-02T22:54:00.000-08:00

В пустинята

видях човек — гол, озверял,

клечеше на земята,

и стискаше сърцето си,

и го ядеше.

— Добро ли е, приятелю? — му казах аз.

— Горчиво е — отвърна той.

— Но ми харесва,

защото е горчиво

и е мое.

Стивън Крейн

Invention of Love

2011-12-01T14:40:00.000-08:00

Eternity is nothing but a pursuit of life...

Сърдити хора

2011-11-25T07:25:00.000-08:00

Сърдити старчета..

Сърдити жени..
Сърдити мъже..
Сърдити деца..

Сърдити българи.

И все пак..

Красотата не се крие

само в радостта.

Нали?

freezed by: Monica Dimitrova;
Canon Rebel T2i; focal length: 135mm

Из дневника на един психопат

2010-05-25T15:31:00.000-07:00

Тази вечер ти пак си сама. Лежиш в леглото и дишаш едва. Аз идвам отново, дебнеща в нощта. Следите отмива бавно дъжда. Проблясък на игла в едната ръка. Утрото, казват, е по-мъдро от вечерта. Но тогава ще помниш ти само съня. Сега си красива, добра. Но вътрешно, знам, се таи тъмнина Аз ще си отида на сутринта. А в теб ще остане само страха. Обичам нощта. Мрака прикрива всяка вина. Времето всяко присъствие заличава, вятърът дори любовта ти отвява. Ето го, и моето време, то наближава.
"Ще бъде ли ТОЙ моят Ноември? Ще остане ли ТЯ пак сама? Дали пък АЗ няма да дойда
и всичко да спра?"
Мислех да взема сърцето ти. Но не.. Искам да те боли, да крещиш и да стенеш и ти. Затова се спрях на една твоя артерия. Божествена красота!Пробождам я бавно, с тънка игла. Защото това е само началото. А после, изведнъж, когато най-малко очакваш, ще бликне кръвта.. И край! Няма вече връзка между сърце и душа. Няма ги чувствата, любовта избледня. "Защо позволих да се случи това? Нима не знаех, че всичко е просто лъжа." Кръвта се стича по белия под. Но ти ще живееш, умря единствено той. "Спокойно, трупът му бе топъл, когато възползвах се аз. Сега го вземи, ако все още искаш го ти." Пътищата са два:да сте пак заедно - ти, човек без сърце и той, човек без душа или пък сами да скитате по света.
А аз ще изчезна пак в нощта. И ще спя. И ще обичам отново деня. Ще намеря аз моето слънце и ще тръгна по пътя към Рая. Дори ако трябва през Ада ще мина. В пламъци ще горя. Ще се боря до край с вечността. Но ще бъда щастлива...

Хората са пуканки

2009-04-26T17:10:00.000-07:00

Хората са пуканки!

Някои се надуват толкова много, омазани в олиото на живота. Това са от онези белите пуканки, които са целите в ръбчета. Те са по-скъпи от другите, защото са по-бели. Пълнят купата догоре, на пръв поглед са толкова вкусни! Изглеждат някак съвършени и в същото време меки и уязвими. Лапнеш ли ги веднъж - се топят в устата. Докато се усетиш, купата е наполовина празна (или наполовина пълна, според гледната точка). Но гладът идва с яденето. На другия ден, още със ставането, мислиш за пуканки. Искаш още. Но вчера даде послените си пари от лакомия. За да се почувстваш сит, поне за един ден. Това са най-опасните пуканки. След тях остава само спомена... и празния ти джоб.

Хората са пуканки!

Някои се увличат толкова много в това, да се къпят в олио, че неусетно прегарят. Като малка ги наричах негърчета. Обичах ги, бяха толкова хрупкави! Но само като малка... Сега усещам все по-горчивия им и натрапчив вкус. Затова много често те си остават на дъното на купата, докато ти лапаш ожесточено от белите пуканки. И за всичко е виновен този, който ги готви. 5 минути невнимание и после всичко отива на боклука. След тях остава само ядът... и пълният кош за боклук.

Хората са пуканки!

Някои са своеволни и непримирими, колкото и да ги държиш в олиото, те не се пречупват. Те не стават за ядене. Прекалено твърди и опърничеви са. Не се дават лесно. Те са просто различни! А повечето хора не обичат различните. Белите пуканки са за стомаха, негърчетата - за коша... а различните? Някои напук на всичко се опитват да ги преглътнат, много одрани гърла остават след това. Други решават да ги пъхнат пак в олиото за "втори дубъл". Чиста загуба на време, бих казала аз. След тези пуканки остава следа... а това е най-важното!

Принцеси и дракони

2009-03-25T04:12:00.000-07:00

Някои хора сънуват бъдещето, някои хора сънуват как мечтите им стават реалност... ще ви изненадам - аз не съм от тях.
Моите сънища са моите страхове.
Всяка вечер, ти си лягаш с мисълта за най-съкровенните за теб неща. Всяка вечер, аз си лягам с нагласата да се боря. И двамата затваряме очи и се унасяме. Щастливи. Само че, докато ти се срещаш с красивите принцеси от приказките, аз се боря с драконите. Пренасям се в един паралелен свят, където най-хубавото, което може да ми се случи е да се събудя!
Има неща, които винаги са ме плашили. Има неща, които дори ме е страх да изрека на глас. Има неща от които тръпки ме побиват, само при мисълта... И всички тези, взети накуп, представляват моите кошмари.
В началото всичко започва доста невинно. Точно, както твоите сънища - срещаш се с принцесата, говорите, смеете се... И идва дългоочаквания миг. Ти се навеждаш и я целуваш, аз се навеждам и тя ме изяжда!
На сутринта часовникът звъни. И двамата се събуждаме. Ти с усмивка на уста, а аз със сълзи по лицето. Ти нагласяш алармата за още поне 5 мин., с надеждата съня да има продължение, а аз ставам веднага, с надеждата денят ми да е по-хубав от нощта. И той е! Винаги!
Пиша това, заради теб. За да ти покажа, че животът не е толкова лош, колкото си мислиш. Можеш ли да си представиш как всеки твой страх се превръща в реалност? Естествено, че можеш. Но не искаш. Е, аз не само си го представям, аз го преживявам... почти всяка вечер. Ужасно е!
..Обичам кошмарите! Денят, в който го осъзнах, беше денят, в който се научих да бъда щастлива! Хората са казали: " От сън спомени няма.". Напротив - има! И точно те ме правят силна. Понякога чувствам самота, страх, отчаяние и тъга. Дали може да стане по-зле? Е, може, но само в кошмарите ми. А тях вече съм ги изживяла. И оцелях!
Виждаш ли, не е толкова лошо да сънуваш дракони! Не е, защото винаги се събуждаш....